I.

"абе детенце, що се излагаш?
влизам си аз в кутийката и кво? тя ПРАЗНА!
предлагам ти среща 20:20 h на орловия мост. къде
ще ходим реши, само да не е пренаселено, че днес
се очертава да съм предимно на рецепция и вече ми се
припада от хора.

мисля си, че вчера нещо ме омагьоса. много
странно се чувствах, сякаш една част от мен
остана с теб и като се разделихме изчезна от мен.
седях си на масата и се реех някъде надалече,
опитвах се да си я взема обратно, ама не знам дали
успях. може да е било и заради бирата и водката, ши
знайш, нема друго обяснение или има?

пиши когато можеш, искам да си поема дозата е-мейлно
общуване с теб за днес. и не е верно, че не чета
писмата, напротив даже ги препрочитам макар и да ме е
страх, че съм се загубила/"

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

                              II.

"Здрасти!

 

и кво, банка ще обираш. а? е, обери и една за мен, би ли?

 

аз пък пиша проформи, вкарвам формуляри и подписвам
proposal-и. Да не говорим за това, че си слушам и
Оскар Бентон. ПЪК!

ХА!

 

Дзвънни днес, а?

 

И как никoй да не ти пише като аз ти!

 

ебаси възклицателното е-мейлче се получи, нали?

 

радвам се, че си в настроение, пък било то и
добро./хахахахахахаха/

 

И аз ще се направя на хитра и ще сложа по 5-6
празни реда между написаното, да видиш ти!

ЕХ, какъв мързел ме гони, ех!

сега ще свършвам, ако след малко се сетя за
теб/което едва ли ще се случи, защото едва ли
ще съм преставала да се сещам за теб/ може да
продължа да ти пиша.

 

айде чао, пращам ти там разни работи: целувки,
компоти, яйца, домати, картофи, прегръдки. И внимавай
да не се разсееш и да изпиеш компота!
И да си носиш вълнените чорапи, дето баба Цецка ти
ги изплете, че да не настинеш на Софията.

еее, ква съм надарена с чувство за хумор,
ееееееееее"


&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


                              III.

"Мъчи ме следната дилема:
ако ти си най-мой, а аз съм по-твоя, това значи ли,
че аз съм по-твоя, отколкото ти си най-мой???

че си сдухан, сдухан си.
един човек, които ме познава много добре
ме определи като злобна сдухла.
ееее, значи сме създадени 1 за др. нали???

айде мисли си какво ще ядеш довечера. аз ти
предлагам дивака, ако щеш.

3942957-968730967386-582=59823856-3863863-683-6
не, бе, тва не е колко те обичам - тва ми е телефонът
/хихихихихи - ехидно - злобно хихикане/"


&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


                              IV.



"Тук базата, 001-5-h-e-5-h-y-6-4-2-7-h-j-d-s обади се!
Обади се!

и така...........

ненам шо ти пиша.........

сигурно, за да ми отговориш...................

кво праиш сега...................................................?

на мене ми е малко скучно.........................................................................

...........................без теб......................................................

а децата как са?

мажеш ли им филии с шипков мърмелад?????

много го обичат, да знаеш..............

Носи си топлите чорапи, спи с шапка и слушкай мама
и татко, а аз като се върна ще ти донеса една
хеииииииииии такава голяма кукла!
или беше ЛЕГО?

аз днес съм безсмислено слисано смислена и съм
неуморно уморена.

седя си с розовия пеньоар, ролките на главата и
гранясалото /плагиатка!/ червило на устата и
разглеждам писмата, които ми писа преди 43, 6 години.

амачеписмо,

аз, ако съм ти огледало, ти какво виждаш в
мен?

умори ми се показалеца на лявата ръка, които удря
върху клавиатурата........

тъжно - омагьосано ми е. 

В главата ми падат листа, отивам да си взема греблото
за шума, за да ги изрина от там. Мисля да ги струпам
на една голяма бала върху сърцето си и след това да
глътна 3 майски бръмбара вместо хапче за сън и да
заспя.

Искаш ли да дойдеш с мен?"

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&



                              V.

"Здравей!

ти не пишеш.... Днес пак ще се пробвам да ти звънна, дано ТОЗИ път успея.

Много се размислих след разговора ни, но пак не достигам до кардинални изводи.Но както ти казах и тогава: не вярвам в резките промени като с магическа пръчица.Вярно е едно: имах нужда от промяна. Е, получих я, "насладих" и се, вече е време да продължа напред (или да се върна назад).Смятам, че малко по малко МОГА да променя някои неща, но това ще стане толкова бавно, че може и да те изгубя... Е, днес съм доста песимистично настроена,ама хич да не ти пука! Отговори ми, ако можеш.

Пазя си цялата кореспонденция с теб и си я препрочитам. Виждам, че съм се променила ужассно много. Тогава съм била закачлива, детска, весела, спокойна, със самочувстие, жизнена, енергична. Какво се е случило? И още по-важно кога и в следствие на какво? Знам, че работата ми ме промени, особено работата като консултант и "анализа" на презентационните ми умения (спомняш ли си 1 training, на който ме разчепатиха от критика???), но чак пък толкова???

Как да е, стига мрачни мисли! Днес ще ходя на Гран Вия до 1 книжарница (или поне ще се опитам да я намеря ). ОООПс, сетих се, че няма да мога.Имам среща! ЕЕЕЕ, няма да ти кажа с кого! Тайна!

Абе с финансистката! Трябва днес в 19 h да съм в посолството, за да си платя наема.Ама да ти кажа и за тая среща се радвам, поне ще разменя с някого 1-2 думи. :-(((

Това е! Сега ще ида да изпуша 1 цигара (сама както винаги) и ще се захващам за работа. Моля те, пиши, страхувам се да не съм те обидила, разочаровала..

аз"


&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

                             VI.

"Бих искала да мога да си позволя да ти кажа всички
неща които смятам, че са се натрупали вътр в мен и
всеки момент ще ме задушат, обаче хич и не знам
как да стане това. Все нещо не ми достига - къде
време, къде акъл, къде смелост, къде думи. А и
най-вече толкова съм скапана, че ме мързи да мисля.
Това е чистата истина, ни се подценявам, ни те мотам
нещо.

и сега пак ще съм по философски кратка, така че
чао.

друг път ще му мисля"

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

                              VII.

"....исках да направя едно обобщение на изтеклото време и да споделя с теб ... 

..................

Може би забеляза, че никъде не те споменах. Да, така е. Защото ти през цялото това време беше част от мен или поне аз така те чувствах, макар и физически често да НЕ бяхме заедно. 

А по отношеие на теб, мисля, че научих някои неща. Обаче ме е страх да продължа напред и искам ТИ да вземеш решение. НЕ ИСКАМ ДА ТИ причинявам повече болка. Писна ми да се лашкам в крайности: от желание да съм мила и добра с всички до пълен егоизъм. Помисли си, моля те и ми отговори. Но наистина, ако си решиш да продължиш напред без мен, аз ще те разбера и подкрепя и както винаги, ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ. "


&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


Това беше преди. Беше тогава, когато си играех на силна, защото знаех, че ти няма да ме оставиш. Но ти си тръгна и не искаш дори да ме четеш. Защо?

Не си суетна. Искрена си. Пишеш сякаш за повече за себе си и още някой, а не да привлечеш вниманието. Различна си. Затова отвреме навреме те навестявам.
Все още не мога да преценя щастлива ли си или нещастна

Преди много се стараех да бъда различна. Гледах различно (като говорехме, не успявах да гледам в очите/ Шото погледнех ли човека в очи, нещо се обърквах и като че ли почвах някакъв успореден телепатичен очен разговор), седях различно (леко прегърбена, наведена вляво), обличах се различно ("Ако бях курва щях ли да се облека с рокля на леля ми и жилетка на баба ми?", така му казах, когато разби тавана на Пешо), пушех различно (не знаех, че докато си палиш цигара трябва да дръпнеш, мислех, че е достатъчно в едната ръка да е цигарата, в другата огънчето, "Защо да си слагам цигарата в уста, докато я паля?"), слушах различно (Portishead, Massive Attack), щастливеех различно (от чувства, които болят, ама пък са мнооооого "истински" и "силни", макар и малко водевилни), учех различно (уж ми вървеше математиката, пък само по литература ме чуваха, когато се обаждах в клас. "Трябва да й дадем мегафон, все не я чува никой", това казваха в останалите часове). Различна...
Ама то всъщност нямало такова нещо! Яаааа, глей ти, верно?! Нямааа, няма.
То пък това последното ми прозвуча много добре в главата - малко в стил монолог от Мариус по откъси от Хайтов - ама тук написано ми е малко надуто... Както и да е. Благодаря, че надникваш в моята стая, май тук е малко тъмно, непроветрявано отдавна и мирише на прах върху книги, ще прощаваш. Рядко посрещам гости - много се пречкат и все ще настъпят котката по опашката, да, бе, такива са едни - тромави и нетръгващи си, карат ме да говоря. Но ти си полезен гост - вадиш разни позабравени неща от моите плюшкини чекмеджета и ми говориш с познат и малко ръждясал от неупотреба глас.
Аз обиждам, когато обичам и съм щастлива, когато съм нещастна. Малко претенциозен не-отговор на твоя реторичен не-въпрос.

Щях да гледал Мариус, защото е обдарен, но ненавиждам Хайтов. Затова не го гедах. В нещата ти има разни находки, затова ми хрумна следното.
Защо не вземеш и всички находки на сложиш на едно място. Може и с отпратка към посланието, откъдето са взети.
Запомних например
" Караш ме да искам да плача"
и
" Лице гримирано с юмруци"
Получава се нещо като хай - ку.
А може да се помисли и за съвсем нов вид поезия.
Във всеки случай нещата, които ти харесвам ме карата да искам да, е не да плача....
а да ги подхвана и продължа.

...поредният полуграмотен wanna-be експерт, който е чувствителен, неразбран и самотен! естествено, страда и от спермотоксикоза, което не му пречи да взема отношение по проблеми, за които няма дори шибано смътна идея... аре улево да си гледаш "Мориус" (той поне знае къде се слагат запетаи)... никой не го боли дали ще се разплачеш или не, стига това да се случва някъде надалеч от останалите... capisci? бегай на пясъчника!

ein aus

Пропуснал си едно "n" между "a"-то и "u"-то.

Горното го писах аз. Мисълта ми беше, че ако сложиш това "n", на указанато място би имал много подходящ ник. За да не си анонимен